Червей някакъв нищожен
мислел се за умен, сложен.
Всичко уж разбирал
и навсякъде се той навирал.
Веднъж съгледал ябълка една
и в миг пробил нейната кора.
Но за беда - била зелена тя.
Не я харесал той
и в миг надал ужасен вой.
Обаче ябълка червена
към него била устремена.
Захилил се героя наш
и побързал даже дваш.
Ръце доволен чак потрил,
намърдал се и там се скрил.
Но пак беда!
Стара и угнила тя била.
Червеят проклинал
ябълка червена
и спомнил си за своята
ябълка зелена.
Тръгнал той накриво,
не на право -
Намерил я забравена,
на същото си място
била тя оставена.
Побързал да се вмъкне в нея,
но в дупката, която
той пробил - друг червей
някакъв си бил.
Отново нашият герой
вик надал - протегнал се
и от глад умрял.