StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,033
   Потребители: 12,370
   Автори: 4,006
   Коментари: 318,388
   Точки: 2,649,007
   Съобщения: 153,124
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Червената шапчица (Etchi, fragola, Шкафчето, rumen popov, diva, krasimira1)

В ролите:
Etchi
, fragola, Шкафчето, rumen popov, diva,  krasimira1

В царство ни – господарство

отдавна има приказка една,

от стар и млад тя се разказва...

Ала е вече малко… по-така.

За мома с шапка - армаган

и за родата цяла на момата,

за добрия стар сив Вълчан,

и за ловеца ветеран в гората.

 Мислите си, че я знайте?

Тогава мъничко потрайте!

Варианта наш е супер нов,

да сяда всеки за смях готов.

Ех, млада бях кога се задомих,

с мъж се взех, бе цяла канара…

След време с щерка се сдобих,

на свой ред тя роди си дъщеря.

Ох и аз да бързам да се включа

старата ми майка почнала без мен

Почакайте... печка да изключа -

ще стане въглен, вместо огретен.

 К`во тук значи някаква си печка?!

 Без туй `гретена мож дъвчи съ суров.

 Виж друго е: вълк, глиганче, мечка…

на жар, на шиш, а  гарнитурата -картоф.



Внучке, право думаш! Да си ми здрава!

Щерко, за огретена откъде взе яйцата?

Я се не отплесвайте от сюжетна права…

Да дума следващ по ред на номерцата.

 

Ама мамо, таз твоя склероза

че забрави ли - кокошки бол,

пий лекарство по-силна доза,

туй не ти е слаб зъбобол.

И след тази луда разправия

стана ясно сал едно накрая -

че три жени са цяла олелия.

Какво ли следва… аз не зная!

Представиха се дамите напред

(но да не чакат за това Оскар)

а сега мисля че вече идва ред

да тръгне приказка в реда и стар.

Момата с Шапка, вече ви позната

на свойта баба илачите ще занесе

да мине ще се наложи през гората

А там кой я чака… ще се разбере.

 ***

Тръгна Шапчицата - мома красива,

по пътека тясна, стръмна, крива,

а до тоз път Вълчо сладко отпочива

на сянка под една голяма слива.

Малееей, как съм огладняла!

/Редувам краставици с магданоз./

Широките тиролки съм прибрала,

мъ в главата ми е едно…таквоз.

 Четох вчера за чудна марината

с ракия, соев сос, лъжица мед.

Запича се месото във тавата…

Там шава нещо... Какъв късмет.

Почнах аз да се прозявам,

а и нещо огладнявам,

що да сторя ми кажете,

със съвет ми помогнете.

Чакам аз от доста време,

но на Шапото не и дреме,

че къркорят ми червата

и обикаля си тя гората.

Дали във хижата, в гората,

баба е легнала в кревата?

Ще ходя аз да я изям,

а пък после как си знам.

Надигна Вълчо телесата

и смут настана във гората

всичко живо бяга да се крие

да не би Вълчан към тях да свие.

Той бабината хижа скоро стигна

до прозореца на пръсти се надигна,

видя я полегнала в кревата

и с трясък влезе през вратата.

Брех, кой смей да ме смущава?

(тамън сънувах един розов… сън)

Кой там? Влизай, течение че става

все що беше топло, зян отиде вън.

Отдавна знам, че си склерозна,

ама виж какво е слънце вън!

Сега аз мисля да те хапна,

а после да досънувам твоя розов сън.

Ела, хапни ма де, та да та видя как!

Аз да не съм ти крехко агне младо!

Този моя сън… с един левент юнак…

А досънувай го ти, гиди Вълчо дядо!

Чудя се отгде да те захвана,

съсухрила си се вече бе, вампир.

Жилава си, ще требе да те гълтам

и не ще да имам у корема мир!

Стара съм, кисела, качена на дренка…

(а... това май че беше от друг сюжет).

Га дойде внучка ми, съща суперменка

ще те научи тя, таман както си е ред.

 Сотаджия в гората съм първи спец,

наричат ме за кратко-ловец.

Всички в таз околия ме уважават,

лисици,мечки сите ме познават.

Само стария Вълчан не ми се подчинява,

той разбойник е голям-

стари баби обожава.

А ей, там на баира,

малка  хижа се намира,

в нея от незапомнени времена-

живее старица една.

Дали пък Вълчан около нея не се навърта,

отивам да видя, не ме свърта.

Към къщата на бабата ловеца тръгна

не можеше да трае, зад храстче свърна.

Както се вижда, Вълчо търси си белята,

като ходи сам самичък той в гората...

Наближи  и Шапката  бабината къща

Върви си, мисли за гозба и преглъща...

да, бе тъй гладна, чак оплиташе крака.

Оле... май лошо пише му се на Вълка.

Манджа нося, а  съм гладна…

Но не мож  съ вкарвам  в грях…

Баба ме очаква болна, жадна.

Ида, бабо! Бързам! Издържах!

От `сички манджи ши ти сипна:

супа,  вино, топла питка, мусака.

Скивам  – вълк стаен е. Ко го пипна?!

Диета ли?! На вълк не моя устоя!

 
Изядох вече бабичката дърта,

озорих се – тя трудно се прегълта...

след този обед ме наляга сън,

ще легна тука, защо да ходя вън?

 Нооо..., я почакай Вълчо малко,

на вън що става, къв е тоя шум?

Шапото идва и ще бъде жалко

да те завари как ти спиш кат пън.

Добър ти ден бабке,  моя мила!

Що мъ изпугляваш критично?!

От виното гълток не съм изпила.

Гачи ми изгляваш по-различно?!

 

Бабо, много ти е рошава косата?

Бабо, много са ти големи ръцете?!

Бабо, от кога ти порасна брадата?!

Бабо, подстрижи веждите и двете!

 Докато задаваше въпроси разни,

/половината разбрах те - безобразни/

и си мислеше, че от глад умира,

чак шапката почна да я свива,

Шапото хич и не разбра

какво я чака, на кого бърбори,

а ловеца май обърка пътя...

Боже, дано не се забави много...

Вълчан пък смяташе на ум,

колко време ще му трябва

момата сочна да оправи

не мислете друго де -

да я изяде си мисли и с език

премлясва и лапите потрива ...

Стига съм разказвала, я вижте

как развиха се нещата

кой кого, защо и как...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2015-06-15
прочитания: 343
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход