Пак нямам нищо в празната глава!

Ни думичка!

И сричка не откривам!

Поне едничко стихче да стъкмя,

а то – от пусто в празно май преливам!

Изглежда, Музата ми абдикира!

Не знам дали от изборните страсти,

дали от есента – не я намирам!

Покрила се е нейде безучастна

и хич не я е еня, че не пиша!

А ми се пише тъй, че ми се плаче!

Но все не става – стихчето издиша,

колчем започна... Всякакви илачи

опитах – от грозданка до червено

домашно (тазгодишната реколта),

шотландска джанковица със бадеми,

електрошок – около двеста волта

(последното се случи ненадейно,

докато сменях крушката във хола)...

Ефектът – нулев! Дайте ми идея,

съвет, насока, сламка... Много моля!

И, ако някой някъде я зърне

(говоря за забягналата муза),

кажете и’... да вземе да се върне!

Аз ще почакам... Купих си мерлуза,

ще капна малко бяло (Керацуда)

да посменя менюто... Със надежда

във празната глава да стане чудо...

Май... някой със насмешка ме поглежда?!