На вярното кученце Билбо -

с обич и благодарност, че ми спаси живота!

Почивай в мир, Билбе!

Дребен шнаутцер и булонка  -

потекло стабилно,

украшенийце  балконско,

аз съм куче - Билбо.

Сиво-черен е кожухът ми

щом съм неподстриган,

сякаш съм възглавка пухена,

от която мига

моето едно оченце -

/другото е сляпо/,

затова съм си ергенче

осемнайсто лято.

За звънец ме имат вкъщи,

а в квартала знаят -

видя ли човек намръщен,

спуквам се да лая!

Който злобно ме закача,.

или ме подритне -

свършено е с него:  скачам,

като лъвче рипвам

и крачола ли, полата -

стават на парцалки!

А когото пък ухапя -

спи на закачалка!

С нашите съм много кротък -

не досаждам никак:

хапвам, ако има кокал,

литвам, щом ме викат.

Цял ден в кошчето мирувам,

дремя като буба,

но с дечицата танцувам

и подскачам лудо

покрай моите стопани,

просто тъй - от радост.

Искам мъничко внимание,

„Браво!\" - за награда.

Те си ме обичат много,

грижат се за мене.

Е, понякога са строги

и  обикновено

карат ми се щом направя

„мръсните белички\"!

Благородно им прощавам -

аз обичам всички!

За стопаните си скъпи

давам свойта кожа -

в огъня за тях ще стъпя,

ако се наложи!

Могат с мен да се гордеят

и за цирка ставам:

атрактивен съм, умея

номера да правя:

сядам чинно на опашка,

вдигам предни лапки

и стоя така юнашки,

за едната хапка.

Предан, търпелив и верен,

казано накратко:

в страх и радост все треперя -

кучешки характер!

1995г., София

Из книгата за деца - „Бисерна огърлица\"