StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,955
   Потребители: 12,426
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,297
   Точки: 2,668,370
   Съобщения: 171,845
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,721

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

БДИМСКА РАПСОДИЯ 1

(на Краска) 
 

Седя и мисля. Мисля и седя си, 
как страстите у мен да утеша... 
Не ми харесва вече в Арбанаси, 
за Бдим тъгува моята душа;

за тия шумни БДИМски гюрултии, 
що нищех в мемоар след мемоар, 
пък днес съм със потънали гемии
и то пред прилив — жив епистолар. 
 
Решил съм нещо пак да ти напиша 
(дори и за последно да е то) —
как дядо Роско почна да издиша, 
как няма да дочака и до 100.
 
Ма... Ето — искам в село да се върна,
от спомени сърцето ми тупти.
Като си дойда, всеки ще прегърна,
но първа, вероятно, ще си ти!

Попитах Анка — (да не се изложа), 
кметичката — такваз добра жена. 
Тя каза: "Идвай, идвай, ще доложа!
За всичко в село ш'са разпоредя!"

Та хванах трена. Спомен носталгичен,
разроши мойте мисли изведнъж —
дали, кат' сляза там, ще съм приличен, 
ще мязам ли по нещичко на мъж?
 
Пътувам аз... Едно ми е студено... 
Преследват ме кахър подир кахър... 
И баш като ми стана притеснено, 
усетих, в мен, как нещо се обър... 
 
Видях те ясно — като в кинолента —
как нежна си, но как ме и кориш,
а мен ме втриса, чакайки момента, 
когат' ша са разнежиш и смилиш!

Не помня как ми стана ти съседка 
(къщята в Бдим са всякоя "до теб"),
но свикнах с тази ненагледна гледка —
отзад те гледах, гледах и отпред.
 
Харесах те! Туй няма що да крия —
(отдавна изпарѝ се моя грях),
но винце че посръбвам, и ракия —
от раз — чистосърдечно си признах.
 
Тогава — помня — беше вън студено,
но ти ме стопли — слънчево нахлу
и мен ми стана леко, окрилено... 
Те тъй се убедих, че съществу...
 
Кат' каза: "Аз съм личната съставка
и искам с мен да се държиш добре!" —
приех, ама след първата задявка, 
получих свойто първо сътресе...
 
Беснееща пред вратника си сложи
едно платче — със надпис "ВелкомЕ" —
и от тогаз на мен ми се наложи
дискретно да те гледам — "на гюме".
 
Но кат' та вѝдях с розовата блуза,
не можех вече мирен да седя.
Ти стана неусетно моя Муза,
та стих след стих зафанах да редя.
 
Римувах рими. Думи стихоплетствах
и тайничко ти шепнех в полуглас.
Понякога нещата ги оплесквах, 
но мен си ме спасяваше Пегас.
 
Комшийке моя, много време мина,
откакто ти написах първи стих –
но тая нощ, в ръката с чаша вино,
да ти гостувам — сам си позволих...
 
Да ти гостувам?... Боже, кой да знае
за дядо Роско мислиш ли си ти?
Той още се залъгва и блуждае, 
и все нахалост с вятъра лети,
 
защото търси нещо — да му светне —
сред бури, мрак, мъгли и дъждове...
Я по-добре ръкави да запретне
и те възпее в нови стиховЕ.

 

                (следва)


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2019-11-29
прочитания: 84
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход