Разсъблякох са, пролет нали е –
тъй я чаках, чи чак умалях...
Треби кòпане, съ поразрие,
а в лехите – марули и грах.
На магнета – аларма да има –
ръченица редувам, с туист...
Стъпвам леко, то... гаче съм прима –
правя чупки – модерни, таквиз...
Ама млъкна и танца ми сепна,
на мотиката в миг са подпрях.
Развали са, ищаха ми гепна –
в тишина да са копа е грях.
Съ ослушах, комши`та дъл шава,
до плета му козата пасе,
ма от нийде глава не подава –
са поскара де – шум да внесе.
И тръгнàх – уж с козата са карам,
да погледна през джам – сигур спи.
Пък ръцете на „Ф” ши докарам
ако врекне – готова, нали...
Ко ш`са скара? Той хич не видя мъ –
съ затворил – седи и мълчи,
ама мене вратата не спря мъ,
право с пантите съ откачи.
– Айде, Роско, чи слънце напече,
по ръцете ми, глей – имам тен.
И отиде си зимата вече,
от козата – без плет си, съвсем.
Айди скарай са, връзвай кусури!
Я, врата ти колко виси...
Предприема ли стъпки по-щури
ша са видиш във чудо. Стани...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me