Свали ме ти, с поглед различен

очите ти две режат, като трион:

страстен, парещ и неприличен...

Паднах от високо, като от клон.

Защо разкъса новата ми рокля?

По най-нова мода е и от шифон,

студено стана ми, да се стопля

ризата свали си и този панталон.

Сега на теб ти е студено, тръпнеш

ела да те обгърна цял с топлина...

Гъдел ме е, така като ми шепнеш

в ухото галиш ме нежно със гласа.

Затопляме се лятно, а есен е навън,

дъждът се лее студен и апатичен...

Обичам, този еротичен, галещ сън

там ме сваляш с погледа различен.

Отварям си очите, слънцето блести,

рипвам на крака и влизам в „строя",

чувам онзи от съня, от двора гълчи:

„Айде ставай вече, поспаланке моя".

:)