StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,145
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,961
   Точки: 2,633,230
   Съобщения: 133,166
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ах, този мъж...

Вървях си аз веднъж

Из цъфналата ръж,

Ала не щеш ли изведнъж

Появи се странен мъж…

За името ми не попита,

Знаел ме като Лолита

И странни думи заговори -

С него хич не може да се спори.

Търсел ме надлъж нашир,

Бродел из улиците той безспир,

Че умът му замъглен

Все бленувал да е с мен.

"Объркал си се", рекох аз

„Няма нещо като "нас"!”

"Грешиш" - той рече

и веднага ме отсече.

"Умът ми не го побира,

остави ме веч на мира",

Рипнах разярена

От упорството му удивена.

Но инатът му граници не знае,

За правилата хич нехае.

"С мен си, аз така реших,

нима не щеш ме за жених?"

Най-нахално ме попита

и чорапа взе да си разплита.

Аз пък хич не му се давам

И шамари почнах да раздавам:

"- На Хаджидимитровска девойка

Зъбите се вадят без упойка.

Ти решил си да ме обуздаеш

но загазил яко си, да знаеш."

Ала момъкът ината не пести

И все заканва се да ме навести.

Нощем под балкона ми се появява

И в сън чудат ми се явява

С кожа вълча, рицарски доспехи

Жъне сред девойките успехи.

Принцът-вълк хоро повежда

И всичко в миг за всеки се нарежда.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Хумористична
публикувана на: 2013-11-06
прочитания: 186
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход