Със метличка и лопатка
смитам първата площадка
на стълбището тъй голямо.
Ох, кога ще свърша, мамо!

Във България се учих,
ала нищо не сполучих.
Във чужбина отидόх,
за да стана аз бял роб.

Дипломата ми за висше -
ти прости ми, Боже, свише -
ще направя на хартия,
дупето си да отрия.

Че във моята родина
нямах никакъв поминък.
И липсваха ми трите „П”-ъ,
бизнес за да завъртя.

А във пустата чужбина
съгласих се да замина,
че обещаваха еврό
за добро или за зло.

И тъй дълго без да мисля
хванах и обърнах листа,
щом в родината за мен
няма ни хляб, ни бял ден.