(По идея на pinkmousy баба Лина

с кафе приглася и Etchi баба Ана )

Всяка сутрин ставам с първи петли

някъде към десет - десет и нещо

/и те поспаливи, ш\' ги коля може би/,

наливам си в чаша кафето горещо.

Подвиквам на Ана тъй през дувара,

нищо, че\'й рано, вероятно е станала,

рано пей петела и, генерация стара.

Няма що да си пия аз кафето сама.

Присядаме с чаши кафе на мегдана

есен е вече, смяна на времената.

И хладно за баби е вън по зарана,

треперят и зъзнат по нас телесата.

Дори кафето не топли, а уж е горещо,

какво ли сме сторили ний на земята,

та след лятото жарко иде туй нещо,

есента де житейска - демек старината.

Отваряме дума първо за плетките,

после ш\' опрайм набързо света -

дали във града излизат им сметките

или добре сме си, тук до леса?

Пък младите бачкат от няколко часа -

да, не се става така лесно човек.

А ние със Ана работим над себе си,

работим над себе си и пием кафе.

И ние сме бачкали, когато е трябвало,

нищо, че не сме направили пари,

какво от това - и богатите плачат.

А и те пак достигат до старини.

Върви си живота, тече, кръговрат,

все някой си пази своите тайни.

На душа е по-важно да си богат.

Всичко останало неща са нетрайни.

31.10.2008г

(цикъл \"Съавторски\")