Една позната – видна журналистка

от медия, която по понятни

причини ще прикрия – без да иска

навярно, но е много вероятно

да беше и нарочно, ми разказа

история за двама депутати.

Кои са те във тайна ще запазя,

но само ще подскажа, че в дебати

не са се изявявали, обаче

са винаги на линия, когато

„анблок” ще се гласува нещо... Значи

били в кафето тези депутати

и нещо си хортували. Неволно

заслушала се моята позната

и чула как мърмори недоволно

единият; „Да знаеш, че егати

досадата е тази книга... Вече

сто страници прочетох... само скука...

а уж Карл Май... но много е далече

от Винету... направо за боклука...”

„А как се казва?” „Някаква си „Тайна

на златно цвете” – рекъл депутата.

„Я покажи, ако е в теб случайно!

Но тука пише Юнг... Карл Юнг!” „Егати,

затуй ли значи нищо за войната

из прерията няма в тази книга!?”

Това разказа моята позната

и аз ви преразказах. Толкоз. Стига.