по Янко Димов Как смешна ми изглежда вашата жизненост в борбата днес за слава. И пари. Домашната ви зле прикрита &ldquo;искреност&rdquo;&hellip; докато ножа ми забивате. Да, вие - от галерията с плесен. Поникнали от сенки кукловоди. Аз няма тъй да ви се дам&hellip; и мен наесен да ме &ldquo;изпроводят&rdquo;. Опива ме да съм свободен. Такъв &ndash; чепат. И еретик&hellip; различен. Да не сънувам трескав пост &ldquo;народен&rdquo; И в нощите ми лунният светлик да крие само моето &ldquo;обичам&rdquo;&hellip; Душата вътре да е вик. И да ме пази от думи на безплодна суета. Вик срещу подлост и съблазни. Вик в празнотата на света&hellip; А вие&hellip; Останете си със здраве. В безродни и безхлебни снегове. Поетът няма нужда от награди. А само от едно небе&hellip;