Така обществено добри…
и преданни,
и примерни… с народа…
Общински и партийни маскари,
изпечени лапачи от порода.
Такива –
спретнати и кротки-
дори не става да ви мразя…
Галете нощната си котка.
Цветя редете в скъпа ваза.
И тихо, нейде към един,
със бързи трескави очи,
прегледайте трезор и книжка –
за бели и за черни дни…

Не искам вашите съвети –
от телевизор… зад пердета…
В прошушнати полуслова
мълчи животът ви утрепан.
Така живея – на ръба.
С подострени криле. За полет.
И колкото високо полетя…
или по тъмно ме събори
платена прашка
от ръка
на някой мушморок от Вчера...…
ще вярвам в своята мечта,
на белезите по крилете.
И… не харчете за цветя.
Аз пак отгоре ще ви гледам.