StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,103
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,508
   Точки: 2,649,654
   Съобщения: 153,476
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,760

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Зов

И през своята рана небето
сещаше земният тътен.
Съдбата войнишка е клета,
и клето заспива сърцето.

Последен залп и после нищо...
преглъщам лепкава тъма.
В обгорелите стърнища
в кръв чакам сам смъртта.

Ела, вземи ме като хала,
душата ми отвей за миг,
макар е тежка сякаш камък,
макар от хала по-пищи.

Ела вземи и отведи ме
във край със розови поля,
и нека зрял салкъм да има
да ми напомня за дома.

И нека има къща стара
с нагрят от слънцето дувар
да гледам сенките как шарят,
опарени от юлски жар.

Да има нека глъч отсреща.
За миг да чуя благослов-
как старите ми казват нещо
и сещам всичката любов!

Ела сега, тук нямам нищо
сред облак дим и кръв, мъгла.
В обгорелите стърнища
без дъх останал теб зова.

01.07.2014.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2014-07-31
прочитания: 257
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход