Хлад – извечен вятър леден
по гръбнака на нощта пролази
чак до онзи старец беден
дето гол под моста лази.

Близо до електрическите крушки
спасение търсят мухите,
а нощен вихър дразки
пръска се между елите...

... пропуква всяка сянка на нощта,
готви тъмно покушение
плъзва по човешките лица
радва се на своето отмъщение.

А вънка слепи хора бързат
към своите гробници отровни
и ритат, хокат и подмятат
тялото на Авела греховни.

***