StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,097
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,617
   Точки: 2,657,878
   Съобщения: 157,633
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Земята ни свещена

С букет от здравец и равнец,
със мириса на оран прясна,
полагам аз един венец
в душата ми сега неясна.
Защото пълна със тъга
ме връща тя във края рОден.
И под небесната дъга
минавам аз по път свободен.
И през класилите жита
да стигна аз до този спомен:
на щъркеловите ята
накацали по прясна оран.
Да сетя летен благодат
на зЪрно в класове узрели.
Да върна времето назад
на спомените в мене спрели.
Да видя оня чернозем,
за който днеска не милеем.
Че няма никакъв подем-
така земята си пилеем.
За таз земя се лее кръв.
Живот за нея се залага.
А днеска няма малко стръв
във нея пот да се полага.
И гинат нивите ни пак
и бурени на тях виреят.
И няма никакъв си знак
надежди занапред да зреят.
С букет: будили и трънец,
и с мъката ми още прясна,
полагам аз един венец
в душата ми от факта бясна.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2014-06-02
прочитания: 125
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход