StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,137
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,940
   Точки: 2,633,152
   Съобщения: 132,987
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Завещана свобода

Дългът не е историческа отживелица. Всички ние дължим себе си на предците си и това не може да го промени, дори безграничността.

А те ни гледат...
Две очи със цвят небесен.
Неразрбиращо ни гледат -
Нима свободата не е песен!?
Нима не сме избавени,
нима не сме на собствен ход?
В тях, две сълзи сподавени
една за майка и една за род.
А не беше толкова отдавна,
когато под бич се раждаха герои.
Не беше толкова отдавна,
когато смъртта жънеше без брой.
Пожъна тя не малко...
Не малко издъхнаха за свободата!
А сега? Някак жалко, много жалко,
за толкоз смърт не дадохме отплата.
Гърбове извити, дух пречупен
сякаш, по кучешки, скимтейки,
всеки лесно бива купен
за центове... или копейки.
А толкоз мъка, толкоз кърви,
захвърлени са на боклука
и всеки смята себе си за първи.
И яростно стяга си юмрука.
Но кой ще удряш, бре юнак?
Свойте природени братя,
дето с теб са под един байряк,
дето сам Бог ти е изпратил?
Не, друже, първи ний не сме.
Няма и да сме последни.
Но бих помолил те, поне,
да се не хулим безогледно.
Защото две очи от родното небе,
ни гледат тъжно, много тъжно.
Нека братски алчността си погребем.
...Поне, пред тях сме длъжни.

Нехайко
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2018-03-23
прочитания: 108
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход