“Каква е ползата от децата?”
ме пита една госпожа
умна,
почти добра
или на възрастта “само за себе си.”
“Да бъдем полезни за тях.” – отговаря си
между
макиажа
и огледалата усмивки.
Ползата…
Ползата…
А аз нали съм икономист –
замълчавам.
Дали децата са стъклени перли
служещи за размяна?
Каква е цената – пазарната
на любовта им?
А на сърцето ми
каква е графиката полезна?
Ползата на живота е самият живот.
Ааа…ползата?!
И тръшвам вратата.