Моторът на днешното време закиха,
враждата помете на дните мечтите.
Студените вихри небето покриха,
народът тревожен понесе бедите.
Не стана животът ни хубав и лесен,
звездите отгоре не славят човека.
И хлябът е черен, горчи като плесен,
съдбите ни кретат по крива пътека.
Убиват я нашата вяра, поете -
и в бялата пролет, и в дните честити.
Но тя продължава все още да свети
в сърцата ни гневни, със рани покрити.
Ще вземем от твоята вяра по зрънце!
Ще минем през брода коварен, поете!
Ще дойдат години и нашето слънце
ще грейне с усмивка на пролетно цвете!