uFeel.me
ЖИВОТ НАЗАЕМ
Автор: zefpet,  4 септември 2010 г. в 22:27 ч.
прочити: 678
На сухо предъвквам и псувам си мислите,
ракията свърши, парите и те.
А в кръчмата само бараби вмирисани,
стоят на по бира и мазно кюфте.

Хей, барман, сипи ми една вересия,
до ден-два ти плащам, не е за сефте.
Налей от оная домашна ракия,
картофи не искам, не съм ти прасе.

Животът е мръсен – към курник пътечка.
Осрана и къса. Наздраве! Мерси.
Не ме подигравай, не чакам за среща.
Нали знаеш колко съм злобен и крив?

Приятелче, аз съм един аутсайдер,
а помниш ли, някога бях във възход.
Но после жестоко обърна се зарът,
съдбата ме срита, без право на ход.

Убиха ме бившите шефове гадни.
Сега са “патрони”, а аз съм голтак.
Не вярвам отдавна на думите празни.
Ракията свърши, я сúпни ми пак.

Що рече? Ти черпиш? Наливай тогава,
а аз ще изпея оназ, за Индже,
за славни хайдути, за вярата права,
защото са истински тия мъже.

А ние сме мърша, тъй казвал е Ботев
и прав той е бил, да го знаеш от мен.
Мълчи си народът, от свои поробен
и вярва във някакъв “утрешен ден”…

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me