StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,389
   Потребители: 12,329
   Автори: 3,982
   Коментари: 305,338
   Точки: 2,631,679
   Съобщения: 126,137
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ЗДРАВЕЙТЕ bg РОБИ

На западняк отново е задръстен нужника*
и той се муси, като старо зомби.
Отваря се пак работа, но за прислужника -
Здравейте bg роби...

Градината му трябва да се коси,
а той зает е със любимото си хоби...
Слугата даже не задава и въпроси -
Здравейте bg роби...

Кой ще свърши тази работа домашна,
докато домакинята пече изкуствените цомби?
Спокойно! Няма страшно -
Здравейте bg роби...

     *****

Всичко прави, господаря слуша, изпълнява.
Уреддил се е той до гроб...
Кой мислиш? Този, който и на теб ти трябва -
Един покорен, лично твой, перфектен bg роб...

нужник - тоалетна

03.03.2018.

Георги Каменов
Какво ме вдъхнови?!
Реших днес да пусна две творби и ще се аргументирам защо го правя.
Защото за да намеря граждански свой стих, в които има оптимизъм, няма смисъл почти да търся в нещата, които съм написал през последните 2 - 3 години.
Защото вече направо не вярвам, че имаме воля и смелост да променим нещата към по-добро.
Защото предният ми стих не ми стои естествен вече - Писал съм го, когато бях изпълнен с оптимизъм, а вече почти не го намирам на гражданска тематика, особено ако разглеждам случващото се в България...
Има още много "Защото", но спирам - и тези са повече от достатъчни.
Тъжен съм, че пиша това, но това чувствам.
Надявам се само, че на тази тема просто съм повече песимист, и то в пъти, от стандартното.
Дано Не съм прав!
Още веднъж - Честит Национален празник на България.
ПП
Защо пък да не го кажа? Най вече причината обаче за написването на точно тази творба днес, и за пускането и веднага е - Това което виждам тук, в сайта, на днешният ден - светиня за историята ни!
Прочити, почти никакви - какво ми говори това? Ами на хората не им пука, знаят какво ще се публикува, виждат заглавията и... дотам... Ако днес беше празник, примерно, на еротиката, със съответните творби, щеше да има по куп прочити и коментари под тях. Но ситуацията е друга, и на кой, по дяволите, му се четат някакви си драсканици, които сякаш напразно, се мъчат да събудят съвест, чест, достойнство...
И удрям финал, за да не премина границата на добрия тон.
Ще завърша само с един финален ред:
Когато хората не искат да се събудят, то няма смисъл и да се оплакват, че сънуват само кошмари!
Дано бъде разбрано посланието ми, поне в това изречение...
ПП - 2
Едно допълнение. Стихотворението излезе с огромно закъснение, затова и датата вече е 4 март. Но това не е толкова важно! Главното е, че е публикувано, в което имах съмнение, че ще стане...
Изказвам искрената си благодарност към хората от сайта за това, защото съм сигурен, че в някои отношения тази творба, е може би, леко в нарушение на някои от правилата за публикуване тук. Или поне е в граничната зона.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2018-03-04
прочитания: 102
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход