Ето отново пак се завръщам,
мой роден, мой любим дом.
Сълзите в очите напират
и всичко в мен, стене от обич.
Ето отново пак се завръщам,
мой български, мой корен як.
С мирис на бор, на здравец,
ти ме посрещаш, приветстваш.
Ето отново пак се завръщам
и небето до болка познато е.
И лицата на хората, усмивките
и вятъра галещ, нежно прегръщаш
06.06.2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ