Все пеем песни за любов,
която ни гори като жажда
и песни- болка, тъжен зов,
които живота ни поражда...
Изгрява чуден ден, а ние жужим,
посрещаме го все навъсени-
улисани в житейския си режим.
И крив, все крив ни е Пътя...
Какво ще завещаем на децата?
Горчивите си песни като отрова?
Отчаянието, че свихме знамената
или, че не се обединихме в зОра?
Ето, ден изгрява и ведър е простора.
Побързайте вие, приятели - поети,
запейте песни за радост, добри хора,
че песните от децата ни са вече подети...
aza_9