Народ, безмълвно тих, подвластен на тирани,
в предсмъртна треска запокитен той,
и в унеса на хиляди надежди изиграни
задира кротко немощния вой.

Души откупени, сърца покварени
множат се сред лъжи, мизерия и кал
и спомен блед за ценности забравени,
за дълг, за чест, за идеал.

А някога потънал в слава безгранична,
съдбата си с ръка ковеше той
и в утрото на битката епична,
с плам в очите влизаше в бой. 

Разцепва мрака тропот на копита,
треперят хладно всички дървеса
и чета храбра яростно прелита
с шепи пълни с нови чудеса. 

И с муден поглед, песъчинка стръв
ти, българино, помисли и знай -
тече във вените ти славна кръв
за теб България е земен рай.

Пролет, 2009 г.