Косата ти е като побеляла свила,
годините безмилостно в нея са играли,
ръцете похабени са, на старица също,
но слънце още в зениците изгрява.

Гласът ти топъл е и още гали
с онази страст кипяща, лава също,
мечтите са прашасали, но живи
и в мислите препускат- кой ли ще ги хване.

А бръчките - лиани нежни
прегърнали са твоето лице красиво,
в трапчинките се отразяват, тихо
живота ти все още продължава.

Живей, на скорост, даже и да стенеш
в усмивката ти хиляди слънца живеят,
не се обръщай, в спомени не плувай,
душата ти е цвете, празнувай втора младост.