Път, виелица, фъртуна бясна,
познато място, възрастна жена.
Най-сетне стигнал родна стряха
войник се връща у дома.
Целува клетата си майка
прекършена от черна тегоба.
Ръка целува на баща си.
Усмихва се с трепереща душа.
Сядат всички да вечерят
тъй както някога, преди
синът да тръгне за страната
живот и младост да руши.
Не му е сладка мамината пита,
присяда, сякаш пие цианид.
И как да не присяда като
замесена е с мамини сълзи.
Разруха има вече само
поредният съсипан дом.
Посееш ли война ще жънеш…
Много смърт, сълзи и срам!