Отсякох старата върба,
на нов строеж да сторя място.
Полегна старата върба
сред хвощове и храсти...
Заплака старата върба,
загледана в небето ясно...
Притихна старата върба -
да се прости с света прекрасен...
Смири се старата върба,
приела този край ужасен...

 

Но в миг, снежинка бяла
в ранените и клони цъфна,
за нов живот тогава замечтала,
със вятъра готова да изхвръкне.

С безброй изпъстри се цветчета
тогаз, умираща, върбата
и, весели,политнаха те към небето,
безсмъртни, отлетяха и децата....

Едва тогаз върбата примири се,
щастлива, клоните отпусна -
изпълнила бе земната си мисия -
и, без тъга, тоз свят напусна...

19.03.2010 г.