Стремим се
всички към върха.
Пълзим
по лакти, по колене.
И устрем
спира ни дъха!
Със зъби,
с нокти
сме се впили!
Пълзим
по стръмния
му слог...
И нямаш брат,
и нямаш ближен,
и няма святост,
няма Бог –
ВЪРХЪТ!
Останал сам,
отчаяно пълзиш.
Отдавна
всеки ти е враг.
Кат’ хищник
захапал си
светът.
И нямаш брат...
И нямаш ближен...
А всъщност,
няма и върхът...
26.02.2012г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me