Дъгата днес в очите на моето дете се смее и огънче в зениците и палаво искри, трапчинките по бузките и нежно розовеят и устните и, като пъпки се отварят и цъфтят.
Ръцете на дъщеря ми сладко ме прегръщат, подобно ангелски криле те пърхат в мен и слънчевият заник с целувката си косите нейни позлатява. Ах, как иска ми се в този миг времето да спре.
От радостта в очите на детето ми блести дъгата, преливат цветовете и, и гласчето и звънти, окъпана от светлината на усмивката и детска, потъвам във фантазиите на нейните мечти.