Дъгата днес в очите на моето дете се смее
и огънче в зениците и палаво искри,
трапчинките по бузките и нежно розовеят
и устните и, като пъпки се отварят и цъфтят.

Ръцете на дъщеря ми сладко ме прегръщат,
подобно ангелски криле те пърхат в мен
и слънчевият заник с целувката си косите нейни позлатява.
Ах, как иска ми се в този миг времето да спре.

От радостта в очите на детето ми блести дъгата,
преливат цветовете и, и  гласчето и звънти,
окъпана от светлината на усмивката и детска,
потъвам във фантазиите на нейните мечти.