На приказната Трявна – с поклон!

Дявол-момиче, Янтра затичана

пее под стария мост.

Тревненска къща, с чимшир закичена,

чака на портите гост -

с млади ръце, с очи да погали

тъмните живи резби,

та да възкръсне Майстор захвален,

що на облог я гради:

век да векува  – българска, чиста!

В слънчева песен, в широко сърце,

вечер , невеста край жарно огнище

 губери пъстри все да тъче …

И по чардаци, чеиз да разстила:

везани ризи – тънък кенар;

цели в алтъни  - шамии от свила,

вити гайтани – за сватове дар!

В люлки да люля  челяд  голяма,

бели погачи да мята в пещта,

с обич да среща своя стопанин -

с руйнало вино и цвете в ръка.

И зад високи дувари да екват

песни хайдушки до късен мрак,

че в Даскаловата къща – навеки

огън ще грее в опален оджак!

С хубост  ще свети  – очи да насища;

памет ще  варди зад тежки врати…

Скача реката – студена и бистра…

Над Трявна резбовано слънце злати!

1978г., Трявна

Из поетичната книга-спектакъл „Жива памет”