Присяда наблизо в отсрещен диван

гадателка, тайнствена веда.

В обърната чашка от фин порцелан

какво ли тя там ще съгледа?

 

Кафяна утайка по тънки стени

се стича на кръгла чиния,

а смътните фигурки, тъмни бразди

вещаят съдба-орисия.

 

„Далече ще идеш, аз виждам тук път,

голям океан ще прескочиш!

Ти там ще живееш във приказен кът,

но все към Родина ще сочиш.

 

Ти все ще си идваш да дишаш дъха

на мащерка дива и мента;

ту тук, ту на другия край на света –

ще бъдеш ти в два континента!”

 

Ах, вярно оказа се всичко това,

макар да не вярвам в кафета!

Аз прелетна птица съм – свивам гнезда

в двете страни, в два континента.

 

Моторите, ето, задвижват крила,

чертаят пак бялата лента –

въздушния друм, eмигрантска дъга –

пътя ми в два континента...