Спи дъщеря ми и сънува цветя –

непознати цветя-пеперуди

полетели в припадаща синя мъгла

над препуснали кончета луди.

Може би този сън съм мечтала и аз

да сънувам някога, дъще,

но ме буди часовник с банален глас

и към делнични грижи ме връща:

недоспала да стана, преди зимния ден

в закъснялото утро да блесне...

Хайде, сладка сънливке, отваряй очи;

усмихни се – светът да е весел!

1984г., Из книгата \"Възлопис\"