Аз имам моменти, кипящи от ярост,
от път се завърна разблудният син,
не мога да бродя с немощна вяра,
дъжда да посрещам безволев, самин
и споря с идиоти за днешното време,
аз търся изгубен във времето път,
но много пилеят от своето семе,
не съм им съдник, не поисках и съд,
осъдих обаче горящите клади,
на клада изгаря и моят народ,
от пламък трасиран е пътят към ада,
но дим не излиза от всеки завод,
как искам безгрижно да тегля чертата,
в река да измия чело и лице,
пред мен се издигат просторни палати,
но трудно ще срещнеш човек със сърце,
богатият днес по прилича на камък,
а времето всеки превръща на прах,
не виждам в очите ни огън, ни пламък,
не може небе да достигаш със страх,
а сенки гротескно се клатят във мрака,
беднякът е жертва, прогнил силует,
на мен ми омръзна отдавна да чакам
човека отхвърлил окови и гнет...
Отдавна аз чакам пречистваща буря,
но гръм непознат крепостта не руши,
тогава в борбата и аз ще притуря
море, океан, ураган от души...