Уморени и тъжни
            вървят мойте братя
по тази прекрасна
                        свята земя.
Огъва се, стене
            под техните стъпки
                                   земята,
под уморените
            техни крака...

Защо сте тъй тъжни,
            вий бедните рожби
на тази безсмъртна
            и светла земя?
Болка и скръб
            нима само носят
добрите ваши сърца?

Предаде ли някой
                        мечтите?
Кой скърши
            вашите волни крила?
Кой кара ви днес
            да пълзите?
Нали уж добихте
          желаната вий свобода? 

Тревожно и щедро
            продължава
    над  мойта страна
умореното слънце
                    да свети
и да жали за тази земя
родила толкоз
                  предатели
и толкова много
                        поети.

2юни2010 г.
12 часа - сирените!