Забуча разлюляно небето,
тежки облаци сбраха накуп
своя гняв и присвиха сърцето
на селяка прегърбен от труд,

че насъщният, пак недопечен,
блъска с ярост вихрушката зла:
в тежка жътва денят му обречен,
да размие сълзата в дъжда.

И се люшна пред него просторът
с пот поил всяка педя земя -
уж живот ще възражда пороят,
а селяка обрича на глад.