В таз сутрин, тъй тържествена, просветна, светла,

                         по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.

                         Шасито старо на количка бебешка тя бута,

                         той смело скача в кофите за смет.

                         Пластмасови шишета празни, светлосини

                         с марков етикет, от вино, от вода, или оцет…

                         И после във чувала от зебло натъпкани,

                         за днес нормата им вече е почти на шест…

                          Два хляба, цигари люти, и бутилка със ракия,

                          а може би и малко плодове…

                          Дали ще им остане за буквар и цветнички моливи,

                          тя дъщерята през септември в първи клас нали ще е.

                           И този, Кирила, Методи и Наум, дали ще ги познава занапред.

                           Или ръцете малки, но пък много мръсни, ще се ровят,

                           тъй както татко, тъй както от години също мама,

                           в препълнените, щедри градски кофи смет…

                         27.05.2013                         Любомир Николов