StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,777
   Потребители: 12,346
   Автори: 3,997
   Коментари: 310,758
   Точки: 2,643,749
   Съобщения: 149,021
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,771

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Страницата срамна да затворим

Грозни люде, уродливи идеали...

Извръщат стреснати гротескния си лик,

пред чистото, правдиво огледало

на всеки наш герой и мъченик.

Безсилни, кичат го с венци на лицемерие,

но пак прозира същността им изкривена.

Затуй трошиха, газиха, очерняха,

та, слепи, да ги следваме смирено.

 

И ние кретаме, подир Избрани,

по пътя на разруха, робско бреме.

Отдавна вятърът в косите ни забравен е.

Къде са мечът, конят, късо стреме?

 

Огледални късчета, заметени в канавка;

подритват внуци ценните светини.

За тях са само стъкълца беззнакови,

останали от непонятно минало.

Парченце взех (не можех да отмина).

Очите сини ме поглеждат - строго-сиви.

Видях се жалък, недостоен... Раб безименен;

дочух сърцето си заглъхнало, изстиващо.

 

Над блатото на леност и брожение

проблесна лъч, след него втори...

Не съм самичък. Други, преди мене,

катерят хребета към новата история.

 

Ще я напишем, със светини съхранени,

но първо страницата срамна да затворим.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2018-03-03
прочитания: 119
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход