Родил съм се в страна
на много чудеса,
където феодал
е повече от крал,
а робът - господар,
превръщащ се във цар
за гордост на света,
що плаща за това.
Навярно за деня
това не е беля
да бъде идиот
кумир за тоз народ,
но някой път, уви,
от туй ме най боли,
че всички си мълчим,
макар и да кървим.
Крещите ми да спра,
но - не, благодаря,
не искам вече с грим
да крия, че съм син
от вашия морал,
опръскващ ме със кал,
след удари безброй,
че псувам грешен строй.
Керванът си върви,
а робът пак търпи
и сякаш само аз
май чувам своя глас
но няма да мълча,
че плаче ми духа
за китната страна
най-мила на света!