На Радой Ралин
До кога все така ще я караме-
преглъщаме коравите залъци,
топи ме във олиото хляб
и строи ме въздушни замъци.

Кой те прокълна, моя земя?
Кой те изнасилва, моя красавице?
Герои оставиха кости по твоите поля.
Злодеи и досега вдигат наздравици.

И ние гледаме с безпомощен гняв
техните дебелеещи заници
и псуваме под мустак
хиляди тъпи управници.