StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,167
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,707
   Точки: 2,662,729
   Съобщения: 156,516
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Спектакълът - 1

На сцената, облечена в носия –

турлашка, сърмовезана, излизам.

Звънти в алтъни котелска шамия;

под синьо гунче - белоснежна риза:

шевиците по нея, мили Боже –

с ръка непипнати – словата не достигат,

че кой от българската хубост може

очите очаровани да вдигне?

Със шарени чорапци на нозете,

терлиците – пошити, гайтанлии.

Престилката ми, като слънце свети –

тракийска, на тефтик, от тия,

де колко да ги гледаш, ти се иска -

да няма свършек дивната магия!

От майстор куюмджия сътворена,

на пазва нося сребърна орлица -

безценен накит, та да пеят с мене,

рубетата на всяка треперлица!

Крилете й – от вятъра по-звънки;

от тънко свилено платно по-светли,

в душата ми да пазят с всяка брънка,

на прадедите святите завети.

На кръста ми в кованите чапрази,

на Ин и Ян проблясква знакът…

Кавал разсипва в тишината нанизи…

Запявам и… започва се спектакълът.

 

Из „Пътеки към Душата на България”


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2014-09-23
прочитания: 291
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход