Живеем безсловесно във бездумие
и негативното копираме безумно под индиго.
Удавили сме чувствата си в безлюбовност
и красотата плаче със красива тъжност.
Мечтите ни са нотописни сълзи,
а стъпките ни - лавата стопена.
Гладът и Безнадежността се взират
в сивата циничност на пресития...
Любов, обгърната в болезненост
спаси човешката ни същност.