Просяци малки,
с овална представа за детство,
побрана в двайсет стотинки,
дишат лепило
в тъмните входове.
Мирише следобедът ацетоново,
мръсно и душно.
Минувачи подритват
краката им проснати
зад втасали кофи за смет.
Градът се прибира по светло
в дома си.
Запалва цигара
и сипва коняк,
напук на световната криза.
Крещи телевизор.
Жената е смръщена,
реже салата.
В очите на малките просяци
залък оглежда  луната...

06.09.2009