Днес в мен изгасна светлината
и в тишина потънах, в леден мрак
крещях наум, неистово се молих,
а думи не излизаха, къде ли пак грешах.

Не помних нищо, само-опознавах се
с ръце опипвах околния ми свят
опитвах се да се съхраня до болка
и в спомените плувах, и в мечтите си без край.

Бях сляпа и нямаше за мен луна
 само парещата тъмнина ридаеше в мен, горката
изгубена душа бях във света, тъй сама
и само исках да се скрия в мрака.

02.04.2011г
Бургас Nanita