Дърветата вече угаснаха

и Коледа мина.

Дочакахме броейки дните

и Новата година.

А все сме тъй подвластни

на суета и на сърдечна зима.

Безброй въпроси,

отговори няма.

Надеждата една е,

но тихо си замина...

А хората на старото

хоро играем.

Душите ни тлъстеят

и  плакнат се доволно

в мазното.

Сърцата ни беднеят

и чакат алчно

в празното.

Не ни достига смелост

за огън да помолим Слънцето.

Не искаме да проумеем,

че само в доброто е зрънцето!

Боже, как обедняваме

сити и топло облечени!

Как се срамуват мечтите ни

зъзнат, до голо съблечени.

Не питаме, дали си струва

да заплатим с един такъв живот?

Измисляме си мит и

се преструваме,

че утре почва друг,

нов епизод!

 

Тони Тодорова

Ellan