СЛЪНЦЕ И ВЪЗТОРГ

Аз целият съм слънце и възторг!
Денят ми е с слънчеви нишки тъкан.
Възторжен изграждам аз слънчев живот,
доверчиво докосвам аз слънцето с длан.

От мен тъй много иска Бог -
за да остави диря земният му син,
изпълва дните му със слънце и възторг
и с благодарност аз превръщам ги във стих.

И всичко Бог раздава ми със щедрост -
и слънцето, и този луд възторг,
запазва кът в сърцето ми за нежност
и става нежен погледът му строг.

И отминават ме на дните мътните талази,
защото крило над мен разперва Бог.
Затуй грижливо той ме пази -
защото аз съм слънце и възторг!

И всичко трепетно във мен гори,
и слънцето превръща душата ми в плам,
издигат се край мене рой искри -
с възторг аз в слънцето ще изгоря!

Аз целият съм слънце и възторг!
И нищо няма устрема ми да прекърши,
додето сам не срещна Бог,
додето земният ми път не свърши!

23.01.2010 г.

София