СЛЪНЧЕВ  ЧОВЕК

Аз съм слънчев човек -
с усмивка дните ми минават.
Понякога се правя на поет
и на музикант понякога се правя.

С усмивка изгрева посрещам
и, грейнал, слънцето следя.
Щастлив, живота си подреждам
и с лекота аз думите редя.

От всяка моя фибра радост блика,
защото аз на слънцето съм син.
Дори в съня ми птица чурулика
и на водата огледалото блести.

Щастлив съм аз!
Денят ми е прекрасен,
със слънце и усмивка озарен.
И нищо ново ме не плаши,
и няма скръб във моя ден. 

И камъка когато докосвам,
от него пак слънце струи.
В тъгата аз дни не прахосвам,
а в пролет камбана звучи. 

Аз съм слънчев човек.
На всеки аз радост раздавам,
защото аз зная - в ответ
ще получа пак радост в награда. 

Аз съм слънчев човек -
през мене слънцето минава.
И знам, че още аз не съм поет,
но съм щастлив, че стъпвам по жарава.

 25.01 2010 г.

София