StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,632
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,789
   Точки: 2,626,108
   Съобщения: 141,952
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Село без име

Тука плахото утро дъхти на трева, 
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали - звездна - нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.

Те крещят, но отмята ги той със замах -
от раз им отсича беззвучно крилете.
Песента им разсипва на тичинков прах
и, страстен, опложда на света цветовете.

Болка, похот, възторг - и камбани ехтят – 
зад мегдана подпалват смълчаната църква.
Бог лула ли кади върху грешния свят
и с дъха си тютюнев душите обърква?

Няма хора – плакати с избледнели лица
люшкат длани хартиени в странна походка.
Тишина като мляко, плиснато на прахта,
ни тръгва нанякъде, ни става на локва.

Изнурени от взиране в мрака, очи
всеки лъч светлина до болка изкълчват.
Ако драснеш по утрото с клечка кибрит,
ще взривиш есента в напращелите бъчви.

И ще рукне кръвта й, с кръгче дим по-лютив
от пожари, прегърнали нивите пусти.
А сиротната угар за дял милостив
цяло лято как моли и мълком се кръсти.

Профучават по пътя сеячи на смърт - 
чужденци, непознати, невями кръстачи.
И - обесен - виси върху ябълков прът
знак за село, потънало в шала на здрача.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2011-03-23
прочитания: 149
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход