Спомням си в зимата  сгушена,

     празнично уморената  утрин на първи,

    къщите с чисти,  бeли  преспи затрупани,

     неразринати улици - сняг до колене.

   Спомням си тесни пътечки утъпкани,

   хрупкащи стъпки, заскрежени  рисунки,

   а пред вратите с/ъс/ мъка разчистени

   дворове чакащи, накачулени с тънки висулки.

   Спомням си дребни  дечица с/ъс/ пъстри сурвакници,

    изтъкани торбички преметнати под кръста, през рамо,

   с шапки с пискюли и шалчета вълнени,

    как радост  в/ъв/ стихче заплитат от рано.

   Спомням си  розовият цвят на страните им

   и празничният блясък искрящ в/ъв/ очите им,

   ушички и пръстчета  от студа зачервени,

    ботушки пристъпващи и надежди за подарък стаени.

    Спомням си, как  си подсказват куплетчета

    и се надвикват сурвакарски  гласчета,

    как се разтварят  за  кравайче торбичките,

   как се протягат за паричка ръчичките.

    Спомням си, как от заръките на децата,

    цяла година са плодородни житата,

    ябълки, грозде и берекет по къщята,

   чак до амина как ни е здрава Страната.

    Спомням си празнично уморената утрин на първи,

   сняг до колене и сурвакарчета будни,

   чист, бял пейзаж, неразринати улици,

    с детските хрупкащи стъпки по тесни пътечки-

    мили  надежди за сбъднати песни!