StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,566
   Потребители: 12,357
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,288
   Точки: 2,657,241
   Съобщения: 152,875
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

СЛЕДВЯТЪРНО

Усетих посоката, тръпката, времето,
но исках самичък в нощта да вървя...
Тежеше ми времето... Колко отне ми то...
Да, зная, ще кажете: “Празни слова”.

Усетих и вятъра – плю по промяната
и колко скали във сърцата сломи...
Той, вятърът духаше... Само, че знамето
не трепна над сивите български дни.

Усетих, усещах... И днеска усещам го –
наивен до болка заставам пред Вас...
Ще кажете: “Тук уловихме насмешката”.
Но няма насмешка. Такъв съм си аз...

Завиждам на всички, успели във странството...
Завиждам ли... Всъщност не зная, уви –
децата им – кипърци, гърци,испанчета,
бащите прокудени... Пусти пари...

Дали ще се давят на сън във носталгия,
горките испанчета с български нрав,
или пък случайно ще чуят “България”...
И кой ще е кривият... Кой ще е прав...

По-лошите други са, тука, в страната ни-
неуки, невежи, без свян и очи,
посяха властта си в друг свят - за децата ни...
А химнът им писан е само в пари...

Във мен не успяха промяната, вятърът
да сложат протеза и... чип за пари.
Останах си същият – търся Приятели
от моята черга – с наивни мечти.



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Гражданска
публикувана на: 2011-07-10
прочитания: 342
точки: 58 (виж далите точки)
коментари: 20 (виж коментарите)
препоръчано от: 29 (виж препоръчалите)

Вход