Завист
/посветено/
Зная, че те мъчи злоба
и от нея трудно спиш.
От зори до тъмна доба
чуждите пари броиш.
Зная, че не си особа,
все за чуждото ламтиш.
Скъсан ти отдавна джоба
безталантен и ръмжиш.
С отвратителната злоба
животински ти мъстиш.
Сам си станал на прокоба
отстрани се само виж.
Злоба, злоба, злоба, злоба
можеш само да твориш!
От зори до късна доба
сам във злоба вриш, кипиш.
Не си човек отдавна,
в злоба изроил се, не и жив.
Завист си - пословична и славна,
а животът ти прогнил тепих!
Нищо си - и сам го знаеш,
всеки ти е крив.
По каръка си ще се познаеш
и живота злобен, мрачен, сив.